Като есенно листо
съм попила много страсти.
Ласки слънчеви, сълзи дъждовни,
песните на птиче щастие.
Дъх на есенна гора
нося в себе си, стаила
болка, радост и тъга.
Всичко, що ми дава сили.
Като есенна гора
нося в себе си омая.
С нежен дъжд от светлина
пътят ти ще очертая.
© Маргарита Йорданова Todos los derechos reservados
Браво, Маргарита...с обич.