Като есенно листо
съм попила много страсти.
Ласки слънчеви, сълзи дъждовни,
песните на птиче щастие.
Дъх на есенна гора
нося в себе си, стаила
болка, радост и тъга.
Всичко, що ми дава сили.
Като есенна гора
нося в себе си омая.
С нежен дъжд от светлина
пътят ти ще очертая.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
