Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
21 nov 2007, 18:06

Есенно

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
 

 

 

 

 

 

 

 

 

Насред тълпа от хиляди лица,
самотно в себе си потъвам.
Душата ми живее в ничия земя
и бавно със живота се сбогувам.

Есен във сърцето ми отдавна диша
и дъжд вали отдавна в моя ден.
Сърцето ми на тъжен войн прилича,
затворено в меланхоличен плен.

Не виждам този свят с очите,
загледана съм някъде отвъд.
Превръщам се във странен пътник,
поел по дългия си път.

От много време тука не живея
и тръгвам си без капка жал.
Духа си аз не искам да пилея,
аз жива съм, но той е смъртно вял.

Насред тълпа от хиляди лица
дълбоко в себе си се взирам.
Пърхат в мене есенни листа,
аз бавно с есента ще си отивам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0