Appalling (Стела Христова)
16 5
Nov 21, 2007, 6:06 PM

Есенно 

  Poetry » Other
784 0 2
 

 

 

 

 

 

 

 

 

Насред тълпа от хиляди лица,
самотно в себе си потъвам.
Душата ми живее в ничия земя
и бавно със живота се сбогувам.

Есен във сърцето ми отдавна диша
и дъжд вали отдавна в моя ден.
Сърцето ми на тъжен войн прилича,
затворено в меланхоличен плен.

Не виждам този свят с очите,
загледана съм някъде отвъд.
Превръщам се във странен пътник,
поел по дългия си път.

От много време тука не живея
и тръгвам си без капка жал.
Духа си аз не искам да пилея,
аз жива съм, но той е смъртно вял.

Насред тълпа от хиляди лица
дълбоко в себе си се взирам.
Пърхат в мене есенни листа,
аз бавно с есента ще си отивам.

© Стела Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??