Насред тълпа от хиляди лица,
самотно в себе си потъвам.
Душата ми живее в ничия земя
и бавно със живота се сбогувам.
Есен във сърцето ми отдавна диша
и дъжд вали отдавна в моя ден.
Сърцето ми на тъжен войн прилича,
затворено в меланхоличен плен.
Не виждам този свят с очите,
загледана съм някъде отвъд.
Превръщам се във странен пътник,
поел по дългия си път. ...