Есенно

21 нояб. 2007 г., 18:06

Поэзия » Другая

840 0 2

Насред тълпа от хиляди лица,
самотно в себе си потъвам.
Душата ми живее в ничия земя
и бавно със живота се сбогувам.

Есен във сърцето ми отдавна диша
и дъжд вали отдавна в моя ден.
Сърцето ми на тъжен войн прилича,
затворено в меланхоличен плен.

Не виждам този свят с очите,
загледана съм някъде отвъд.
Превръщам се във странен пътник,
поел по дългия си път.

От много време тука не живея
и тръгвам си без капка жал.
Духа си аз не искам да пилея,
аз жива съм, но той е смъртно вял.

Насред тълпа от хиляди лица
дълбоко в себе си се взирам.
Пърхат в мене есенни листа,
аз бавно с есента ще си отивам.

Есенно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения