Прегърби се денят под тежката мъгла, прокапа облачно от болка, в тишина. По голи клони, броди вятърът в нощта, във себе си, затвори се и утрото... Заплакаха на птиците крилете, отлетели. Оставили след себе си следи в небето. Тъжни, завеси сиви, зъзнат осиротели, забравили лъчите, дарени им от слънцето. В изсъхнали треви, надежди боси тичат, и уморени мисли свиват се в сланата. Протяжно, тъжно от себе си събличат, последните си дрехи, есенни дървета. 25.01.2007г.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави