Прегърби се денят под тежката мъгла,
прокапа облачно от болка, в тишина.
По голи клони, броди вятърът в нощта,
във себе си, затвори се и утрото...
Заплакаха на птиците крилете, отлетели.
Оставили след себе си следи в небето.
Тъжни, завеси сиви, зъзнат осиротели,
забравили лъчите, дарени им от слънцето.
В изсъхнали треви, надежди боси тичат,
и уморени мисли свиват се в сланата.
Протяжно, тъжно от себе си събличат,
последните си дрехи, есенни дървета. ...