11 sept 2010, 20:41

Есенно II 

  Poesía
1652 1 28

ЕСЕННО II

 

Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.

Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.

С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича

под небето, сивеещо в твойте очи на дете.

 

Плисва облак покрусен по тази земя оголяла,

но в ръцете ти още е лято, а аз съм във тях.

И не помня дори как до вчера сама съм живяла,

щом сред хиляди хора единствено теб разпознах.

 

А сега преминавам през тази разголена есен,

с тихи стъпки вървя и умират след мен часове.

Във очите ми светят звезди... и слънца... и копнежи,

да се слеят със твоите сиви очи на дете...

 

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??