Есенно II
ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете.
Плисва облак покрусен по тази земя оголяла,
но в ръцете ти още е лято, а аз съм във тях.
И не помня дори как до вчера сама съм живяла,
щом сред хиляди хора единствено теб разпознах.
А сега преминавам през тази разголена есен,
с тихи стъпки вървя и умират след мен часове.
Във очите ми светят звезди... и слънца... и копнежи,
да се слеят със твоите сиви очи на дете...
© Ева Корназова All rights reserved.
