11 sept 2008, 15:30

Есенно капричио 

  Poesía » De amor
700 0 10

http://it.youtube.com/watch?v=6SNtubDJND0&feature=related

 

Песен тиха долита с повея на вятъра,
напомня ми за слънчевите ти очи.
Заслушвам се в ритъма на нотите й,
а топлият ти глас в душата ми звучи.

Искрят в златист отенък есенни листа,
тъга разсипват по земята неусетно.
От времето прегърнати сме ние с теб,
за нас любовта не е чудо мимолетно.

Там по високите плата, препускащи коне
огласят простора с тропот на копита.
Ще разрешиш ли, принцесо моя, да съм
твоят вечен повелител? - кротко  питам.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??