11 сент. 2008 г., 15:30

Есенно капричио 

  Поэзия » Любовная
664 0 10

http://it.youtube.com/watch?v=6SNtubDJND0&feature=related

 

Песен тиха долита с повея на вятъра,
напомня ми за слънчевите ти очи.
Заслушвам се в ритъма на нотите й,
а топлият ти глас в душата ми звучи.

Искрят в златист отенък есенни листа,
тъга разсипват по земята неусетно.
От времето прегърнати сме ние с теб,
за нас любовта не е чудо мимолетно.

Там по високите плата, препускащи коне
огласят простора с тропот на копита.
Ще разрешиш ли, принцесо моя, да съм
твоят вечен повелител? - кротко  питам.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??