Есенно капричио
http://it.youtube.com/watch?v=6SNtubDJND0&feature=related
Песен тиха долита с повея на вятъра,
напомня ми за слънчевите ти очи.
Заслушвам се в ритъма на нотите й,
а топлият ти глас в душата ми звучи.
Искрят в златист отенък есенни листа,
тъга разсипват по земята неусетно.
От времето прегърнати сме ние с теб,
за нас любовта не е чудо мимолетно.
Там по високите плата, препускащи коне
огласят простора с тропот на копита.
Ще разрешиш ли, принцесо моя, да съм
твоят вечен повелител? - кротко питам.
© Васил Георгиев All rights reserved.
