Есенно капричио...

(диптих)

1 . Есенно капричио...

Вятърът все още весел,

още аз и Мисълта -

бродим из Денят понесъл

на гърба си Есента...

Бродим,

спорим,

но нехаем,

че Животът ден по ден

трупа лихвите по заем –

към Свеът –  неизплатен...

1986. Есента

2 . Един оранжев вятър...

Един оранжев Вятър

пред прага на нощта

от Залеза извайва

невиждани неща...

... Навярно  да докаже,

че има в Есента

една такава тъжна –

Човешка красота;

– че даже и когато

увяхваме, във нас

с фантазия богата

е късната ни Страст;

– че можем да обичаме

почти, почти до гроб -

към Залезът затичани

на нашият Живот!...

30.09.2002.