24 сент. 2020 г., 14:22

Есенно капричио... (диптих)

412 0 0

 

Есенно капричио...

(диптих)

 

1 . Есенно капричио...

 

Вятърът все още весел,

още аз и Мисълта -

бродим из Денят понесъл

на гърба си Есента...

 

Бродим,

спорим,

но нехаем,

че Животът ден по ден

трупа лихвите по заем –

към Свеът –  неизплатен...

 

1986. Есента

 

 

 

2 . Един оранжев вятър...

 

Един оранжев Вятър

пред прага на нощта

от Залеза извайва

невиждани неща...

 

... Навярно  да докаже,

че има в Есента

една такава тъжна

Човешка красота;

 

– че даже и когато

увяхваме, във нас

с фантазия богата

е късната ни Страст;

 

– че можем да обичаме

почти, почти до гроб -

към Залезът затичани

на нашият Живот!...

 

30.09.2002.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...