Есенно море
На този плаж, така безлюден,
докоснат от Божествена ръка,
сме само двамата, море,
дори не чуствам самота...
Но всъщност ти ме приласка,
в надежда спряло своя бяг,
със моята лирична приказка
да стопля хладния ти бряг...
Заслушани във мойте рими,
във вечна схватка със мига,
разбиват се вълните, диви,
примамват към безкрайността...
И тръгвам си сега, море,
не искам да ме виждаш тъжна.
Недей да плачеш, есенно небе!
Сълзи ли са това, или дъждът е...?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
