Есенно море
На този плаж, така безлюден,
докоснат от Божествена ръка,
сме само двамата, море,
дори не чуствам самота...
Но всъщност ти ме приласка,
в надежда спряло своя бяг,
със моята лирична приказка
да стопля хладния ти бряг...
Заслушани във мойте рими,
във вечна схватка със мига,
разбиват се вълните, диви,
примамват към безкрайността...
И тръгвам си сега, море,
не искам да ме виждаш тъжна.
Недей да плачеш, есенно небе!
Сълзи ли са това, или дъждът е...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
