На този плаж, така безлюден,
докоснат от Божествена ръка,
сме само двамата, море,
дори не чуствам самота...
Но всъщност ти ме приласка,
в надежда спряло своя бяг,
със моята лирична приказка
да стопля хладния ти бряг...
Заслушани във мойте рими,
във вечна схватка със мига,
разбиват се вълните, диви,
примамват към безкрайността...
И тръгвам си сега, море,
не искам да ме виждаш тъжна.
Недей да плачеш, есенно небе!
Сълзи ли са това, или дъждът е...?
© Сиси All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
