На този плаж, така безлюден,
докоснат от Божествена ръка,
сме само двамата, море,
дори не чуствам самота...
Но всъщност ти ме приласка,
в надежда спряло своя бяг,
със моята лирична приказка
да стопля хладния ти бряг...
Заслушани във мойте рими,
във вечна схватка със мига,
разбиват се вълните, диви,
примамват към безкрайността...
И тръгвам си сега, море,
не искам да ме виждаш тъжна.
Недей да плачеш, есенно небе!
Сълзи ли са това, или дъждът е...?
© Сиси All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
