8 jul 2014, 19:36

Есенно море

  Poesía
467 0 2

Уплашено
от едрите бетонни късове
на мастодонт-хотел,
морето
се е свило в своя плаж,
отвъд оградата
на парка.

 

По пясъка,
погълнал с мъка
в дробовете си мъгла, 
един чадър,
пречупен без лъчи,
май никого не чака.

 

Направо безнадеждно,
но дими
все още ресторантчето.
И гол до кръста
мъж пече
на скарата воняща риба.

 

А по прорасналите храсти
и трева,
като с прическата на битник,
есента се черпи
с топла бира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...