8 jul 2014, 19:36

Есенно море

  Poesía
474 0 2

Уплашено
от едрите бетонни късове
на мастодонт-хотел,
морето
се е свило в своя плаж,
отвъд оградата
на парка.

 

По пясъка,
погълнал с мъка
в дробовете си мъгла, 
един чадър,
пречупен без лъчи,
май никого не чака.

 

Направо безнадеждно,
но дими
все още ресторантчето.
И гол до кръста
мъж пече
на скарата воняща риба.

 

А по прорасналите храсти
и трева,
като с прическата на битник,
есента се черпи
с топла бира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...