Уплашено
от едрите бетонни късове
на мастодонт-хотел,
морето
се е свило в своя плаж,
отвъд оградата
на парка.
По пясъка,
погълнал с мъка
в дробовете си мъгла,
един чадър,
пречупен без лъчи,
май никого не чака.
Направо безнадеждно,
но дими
все още ресторантчето.
И гол до кръста
мъж пече
на скарата воняща риба.
А по прорасналите храсти
и трева,
като с прическата на битник,
есента се черпи
с топла бира.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
