Уплашено
от едрите бетонни късове
на мастодонт-хотел,
морето
се е свило в своя плаж,
отвъд оградата
на парка.
По пясъка,
погълнал с мъка
в дробовете си мъгла,
един чадър,
пречупен без лъчи,
май никого не чака.
Направо безнадеждно,
но дими
все още ресторантчето.
И гол до кръста
мъж пече
на скарата воняща риба.
А по прорасналите храсти
и трева,
като с прическата на битник,
есента се черпи
с топла бира.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
