dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
25 sept 2010, 0:15

Есенно от последната дига на лятото 

  Poesía » De amor
1195 0 30

 

Предесенно прилича ни да чакаме,

загърнати с дъха на мокра шума.

Пронизани на шията ми, макове

ме сещаха за лятото от думи,

 

разресвано край храстите и шипките

под сутрешния глъч на чучулиги,

за слънцето над рошавите сипеи,

превзело всички брегове и диги.

 

Отива си... Полека. С тази истина,

полепнала в ъглùте на очите,

отсъдила да си платим със лихвите

за пировата гледка на слепците

 

да ваят  цветове, от нищо късани,

ята от дъжд, разнищил се на пръски.

Откраднах си смокиня в шепа (късно е...)

и с нея  мигове, за тебе къси.

 

По-бавно от куршум не спря. Отмина  ме.

След отлива  прилича  да съм есен...

Морето с грохот като дига срина ме.

Смокинята ми сграбчи.

                                               И отнесе.

 


 

 

 

 

 

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??