2 oct 2018, 1:06

Есенно отсъствие /Absent/

696 0 2

Липса на огорчение. 

Кратък момент на притаен дъх.

Затворени очи.

Преглътната суета.

Цигарен дим в затворена стая. 

Завесите са свалени. 

Липса на сълзи.

Върху дървена маса  черен пепелник с фасове препълнен.

Стенен часовник - стрелките му не помръдват.

Останали във "12:00".

Времето не е спряло. Останало е.

Между прашните страници на книгите. 

Между безцветните ъгли на стаята. 

Между редовете на отминалия живот.

Липса на меланхолия. 

До библиотеката - малък рафт.

Върху него черно-бяла снимка запазена в кехлибар.

Недокосната от десетилетия. 

Отпечатък от миналото.

Липса на тъга. 

Спомен от стая.

Спомен живеещ във спомена. 

Липса на болка. 

 

Кратък момент на издишан цигарен дим.

Още един фас изгасен в друг. 

Чаша с отлежало червено вино.

Запалена камина.

Отворени очи.

Носталгична усмивка. 

Усмивка на самотник.

В ръката отворено писмо. Вече прочетено. Преглътнато.

И хвърлено в пламъците.

Липса на съжаление.

Само тежест в гърдите.

Липса на празнота.

Още една цигара беше запалена...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Есенна меланхолия.

Не съм сигурна, че творбата се нуждае от заглавие.

Тя сама говори...

Comentarios

Comentarios

  • Понякога няма нужда творбата от заглавие. Когато го писах, мислех единствено за думите и емоциите преплетени в тях! Благодаря за отзива, Стойчо!
  • Може и така!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...