Oct 2, 2018, 1:06 AM

Есенно отсъствие /Absent/

700 0 2

Липса на огорчение. 

Кратък момент на притаен дъх.

Затворени очи.

Преглътната суета.

Цигарен дим в затворена стая. 

Завесите са свалени. 

Липса на сълзи.

Върху дървена маса  черен пепелник с фасове препълнен.

Стенен часовник - стрелките му не помръдват.

Останали във "12:00".

Времето не е спряло. Останало е.

Между прашните страници на книгите. 

Между безцветните ъгли на стаята. 

Между редовете на отминалия живот.

Липса на меланхолия. 

До библиотеката - малък рафт.

Върху него черно-бяла снимка запазена в кехлибар.

Недокосната от десетилетия. 

Отпечатък от миналото.

Липса на тъга. 

Спомен от стая.

Спомен живеещ във спомена. 

Липса на болка. 

 

Кратък момент на издишан цигарен дим.

Още един фас изгасен в друг. 

Чаша с отлежало червено вино.

Запалена камина.

Отворени очи.

Носталгична усмивка. 

Усмивка на самотник.

В ръката отворено писмо. Вече прочетено. Преглътнато.

И хвърлено в пламъците.

Липса на съжаление.

Само тежест в гърдите.

Липса на празнота.

Още една цигара беше запалена...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Есенна меланхолия.

Не съм сигурна, че творбата се нуждае от заглавие.

Тя сама говори...

Comments

Comments

  • Понякога няма нужда творбата от заглавие. Когато го писах, мислех единствено за думите и емоциите преплетени в тях! Благодаря за отзива, Стойчо!
  • Може и така!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...