2.10.2018 г., 1:06

Есенно отсъствие /Absent/

694 0 2

Липса на огорчение. 

Кратък момент на притаен дъх.

Затворени очи.

Преглътната суета.

Цигарен дим в затворена стая. 

Завесите са свалени. 

Липса на сълзи.

Върху дървена маса  черен пепелник с фасове препълнен.

Стенен часовник - стрелките му не помръдват.

Останали във "12:00".

Времето не е спряло. Останало е.

Между прашните страници на книгите. 

Между безцветните ъгли на стаята. 

Между редовете на отминалия живот.

Липса на меланхолия. 

До библиотеката - малък рафт.

Върху него черно-бяла снимка запазена в кехлибар.

Недокосната от десетилетия. 

Отпечатък от миналото.

Липса на тъга. 

Спомен от стая.

Спомен живеещ във спомена. 

Липса на болка. 

 

Кратък момент на издишан цигарен дим.

Още един фас изгасен в друг. 

Чаша с отлежало червено вино.

Запалена камина.

Отворени очи.

Носталгична усмивка. 

Усмивка на самотник.

В ръката отворено писмо. Вече прочетено. Преглътнато.

И хвърлено в пламъците.

Липса на съжаление.

Само тежест в гърдите.

Липса на празнота.

Още една цигара беше запалена...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Есенна меланхолия.

Не съм сигурна, че творбата се нуждае от заглавие.

Тя сама говори...

Коментари

Коментари

  • Понякога няма нужда творбата от заглавие. Когато го писах, мислех единствено за думите и емоциите преплетени в тях! Благодаря за отзива, Стойчо!
  • Може и така!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...