2.10.2018 г., 1:06

Есенно отсъствие /Absent/

703 0 2

Липса на огорчение. 

Кратък момент на притаен дъх.

Затворени очи.

Преглътната суета.

Цигарен дим в затворена стая. 

Завесите са свалени. 

Липса на сълзи.

Върху дървена маса  черен пепелник с фасове препълнен.

Стенен часовник - стрелките му не помръдват.

Останали във "12:00".

Времето не е спряло. Останало е.

Между прашните страници на книгите. 

Между безцветните ъгли на стаята. 

Между редовете на отминалия живот.

Липса на меланхолия. 

До библиотеката - малък рафт.

Върху него черно-бяла снимка запазена в кехлибар.

Недокосната от десетилетия. 

Отпечатък от миналото.

Липса на тъга. 

Спомен от стая.

Спомен живеещ във спомена. 

Липса на болка. 

 

Кратък момент на издишан цигарен дим.

Още един фас изгасен в друг. 

Чаша с отлежало червено вино.

Запалена камина.

Отворени очи.

Носталгична усмивка. 

Усмивка на самотник.

В ръката отворено писмо. Вече прочетено. Преглътнато.

И хвърлено в пламъците.

Липса на съжаление.

Само тежест в гърдите.

Липса на празнота.

Още една цигара беше запалена...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Есенна меланхолия.

Не съм сигурна, че творбата се нуждае от заглавие.

Тя сама говори...

Коментари

Коментари

  • Понякога няма нужда творбата от заглавие. Когато го писах, мислех единствено за думите и емоциите преплетени в тях! Благодаря за отзива, Стойчо!
  • Може и така!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...