5 nov 2008, 9:56

Есенно петолиние

1.1K 0 21

ЕСЕННО ПЕТОЛИНИЕ

 

Ноти на песен по тъжните жици

пише днес прелетно ято.

Три междустълбия, ноти - стотици,

в реквием за последното лято.

 

Птици изливат тъгата над мене

в тихи предполетни звуци.

А под листата, почти осланени,

чувам ехо от селски каруци.

 

Утрото в пулса ми трепетно диша,

буди го детска гълчава,

рисувам по памет битки предишни,

а те до една отзвучават...

 

Ноти и песни по памет редиха

в тъжни есени птиците вечни...

Те си изливаха болката тихо

и винаги бяха до болка човечни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как я правиш тази красива тъга с вкус на отминало детство, с призвук на прекипели пролети и с грацията на сълза, изплакана от най - фините гънки на душата?! Обичам поезията ти!
  • Каквото и да кажа, все е малко!
  • Прекрасен стих =)
  • Благодаря ви! Всяка тъга е въздишката по нещо красиво, което се опитва да ни избяга ... Но в следващата обиколка ще го догоним!
  • Чух го и аз ехото...
    Завладя ме реквиемът!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...