5 нояб. 2008 г., 09:56

Есенно петолиние

1.1K 0 21

ЕСЕННО ПЕТОЛИНИЕ

 

Ноти на песен по тъжните жици

пише днес прелетно ято.

Три междустълбия, ноти - стотици,

в реквием за последното лято.

 

Птици изливат тъгата над мене

в тихи предполетни звуци.

А под листата, почти осланени,

чувам ехо от селски каруци.

 

Утрото в пулса ми трепетно диша,

буди го детска гълчава,

рисувам по памет битки предишни,

а те до една отзвучават...

 

Ноти и песни по памет редиха

в тъжни есени птиците вечни...

Те си изливаха болката тихо

и винаги бяха до болка човечни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как я правиш тази красива тъга с вкус на отминало детство, с призвук на прекипели пролети и с грацията на сълза, изплакана от най - фините гънки на душата?! Обичам поезията ти!
  • Каквото и да кажа, все е малко!
  • Прекрасен стих =)
  • Благодаря ви! Всяка тъга е въздишката по нещо красиво, което се опитва да ни избяга ... Но в следващата обиколка ще го догоним!
  • Чух го и аз ехото...
    Завладя ме реквиемът!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...