Есенно петолиние
ЕСЕННО ПЕТОЛИНИЕ
Ноти на песен по тъжните жици
пише днес прелетно ято.
Три междустълбия, ноти - стотици,
в реквием за последното лято.
Птици изливат тъгата над мене
в тихи предполетни звуци.
А под листата, почти осланени,
чувам ехо от селски каруци.
Утрото в пулса ми трепетно диша,
буди го детска гълчава,
рисувам по памет битки предишни,
а те до една отзвучават...
Ноти и песни по памет редиха
в тъжни есени птиците вечни...
Те си изливаха болката тихо
и винаги бяха до болка човечни.
© Николай Христов All rights reserved.
