22 oct 2025, 21:29

Есенно преображение

211 1 2

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…

Пейо Яворов, „Теменуги“

 

 

Жълти минзухари,

сгушени под бора.

Студ ли ги попари –

зъзнат като хора.

 

Скрили се на завет,

трепкат с тънки листи –

нежни, светлоглави,

с погледи лъчисти.

 

Есента пиляла

злато по паважа,

с хладен плам огряла

улици, етажи.

 

Жълти минзухари

в малката градинка

тихичко догарят,

светят под сурдинка.

 

Ала борът мъдър

клон зелен с иглички

щом сведе, ще бъдат

видими за всички.

 

https://www.youtube.com/watch?v=_ABwxepxBHs

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Някаква градинска Ева 🇧🇬

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
139

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...