22.10.2025 г., 21:29

Есенно преображение

208 1 2

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…

Пейо Яворов, „Теменуги“

 

 

Жълти минзухари,

сгушени под бора.

Студ ли ги попари –

зъзнат като хора.

 

Скрили се на завет,

трепкат с тънки листи –

нежни, светлоглави,

с погледи лъчисти.

 

Есента пиляла

злато по паважа,

с хладен плам огряла

улици, етажи.

 

Жълти минзухари

в малката градинка

тихичко догарят,

светят под сурдинка.

 

Ала борът мъдър

клон зелен с иглички

щом сведе, ще бъдат

видими за всички.

 

https://www.youtube.com/watch?v=_ABwxepxBHs

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Някаква градинска Ева

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
137

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...