Лист по лист падаха.
Кой от кой по-обагрен.
Излетя един в розовите небеса
и след минута падна на пустата пътека,
поразен от гробна тишина.
През вечерта се усети студа,
а на сутринта беше там -
гъстата и зловеща мъгла.
Навя ми това спомени за тъга...
Паркът... Няма такава красота!
Цялата пътека беше обсипана
от цветни умрели цветя ...