21.12.2011 г., 20:56

Есента

873 0 1

Лист по лист падаха.
Кой от кой по-обагрен.
Излетя един в розовите небеса
и след минута падна на пустата пътека,
поразен от гробна тишина.

През вечерта се усети студа,
а на сутринта беше там -
гъстата и зловеща мъгла.
Навя ми това спомени за тъга...

Паркът... Няма такава красота!
Цялата пътека беше обсипана
от цветни умрели цветя
и нямаше жива душа.

Колко красиво и тъжно беше това...
За пръв път не можех да реша.
Да плача или да се смея?!

Легнах на земята
и разперих ръце,
точно като криле.
Затворих очи и усетих...
нежни капки от дъжда
падаха като една сълза.

И тогава се чу...
нежният шепот на есента,
с който ми каза:
Не мисли! Просто чувствай със сърцето си!
И тогава ще разбереш всички отговори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...