5 oct 2020, 14:05

Есента...

446 0 0

 

Есента...

 

Тя, Есента, си идва без да пита

със пориви на ветрове внезапни,

душите ни с емоции оплита

тъй често от Страстта неадекватни...

 

И някак притеснено, меланхолно

вървим из още топлите ѝ вечери,

а влюбим ли се (Господи неволно!...)

е толкова необяснимо вече!...

 

... И за това, че може би излишни

са Страстите, когато плод не връзват,

и в Есента ако разцъфнат вишните --

от първите слани (за жал!) измръзват...

 

... Да вярно е, Животът се повтаря,

обаче само в следващи сезони!...

... И да, в основата на всяка Вяра:

е друг Живот, но в нейните канони...

 

... И този тук, дарен ни еднократно

е наш, но в Есента ни натъжава,

защото нищо не върви обратно,

макар че Времето си продължава...

 

... но седна ли на прѝпек и на завет

и от горите тих ветрец повее

е тъй приятно огнената памет

на Слънцето все още да ме грее,

 

та дръзко си наричам хоризонта,

а даже и зад него ако може,

дори и богохулно да напомня,

че твои сме чеда Любими боже!...

 

05.10.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...