3 sept 2006, 13:59

Есента е като старост

Poesía

1.6K 0 5

Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.

Събрал си в нея живота си цял -
книги, снимки и стихове разни,
предмети, любов и дреха-парцал -
всичките от смисъл празни...

Съзираш в тях ти свойте младини,
и пролетта-миг вече отлетял,
съзираш в раклата минали дни,
съзираш там живота цял...

Есента е като старост тежка,
все връща те към спомена ти мил
и във паднал лист-съдба човешка -
съдбата своя си открил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

За малко съм тук - заинтригува ме заглавието и...не сбърках - ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!

2010-08-09T19:23:30+03:00
ria (Гергана Иванова)

Много ми хареса.Интересното е, че колкото повече хората остаряват, толкова по- не им се умира...

2006-09-04T09:48:51+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Старостта носи своята радост!
Все още не съм навлязла в нея, но по друг начин я усещам.
За твоите години начинът по който я описваш ми харесва!
Затова те поздравявам!
Това, което не познаваме, гадаем за него по следите на познати и близки!

2006-09-03T19:13:20+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Да така е,и добре че ние не сме едногодишни цветя.
За малко си почиваме,замираме очаквайки пролетта.

Поздрав и усмивка.

2006-09-03T15:50:36+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Силен стих,но моля те-пооправи го още малко!
Поздрави!

2006-09-03T15:02:21+03:00