3 сент. 2006 г., 13:59

Есента е като старост

1.6K 0 5
Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.

Събрал си в нея живота си цял -
книги, снимки и стихове разни,
предмети, любов и дреха-парцал -
всичките от смисъл празни...

Съзираш в тях ти свойте младини,
и пролетта-миг вече отлетял,
съзираш в раклата минали дни,
съзираш там живота цял...

Есента е като старост тежка,
все връща те към спомена ти мил
и във паднал лист-съдба човешка -
съдбата своя си открил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За малко съм тук - заинтригува ме заглавието и...не сбърках - ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!
  • Много ми хареса.Интересното е, че колкото повече хората остаряват, толкова по- не им се умира...
  • Старостта носи своята радост!
    Все още не съм навлязла в нея, но по друг начин я усещам.
    За твоите години начинът по който я описваш ми харесва!
    Затова те поздравявам!
    Това, което не познаваме, гадаем за него по следите на познати и близки!
  • Да така е,и добре че ние не сме едногодишни цветя.
    За малко си почиваме,замираме очаквайки пролетта.

    Поздрав и усмивка.
  • Силен стих,но моля те-пооправи го още малко!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...