Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.
Събрал си в нея живота си цял -
книги, снимки и стихове разни,
предмети, любов и дреха-парцал -
всичките от смисъл празни...
Съзираш в тях ти свойте младини,
и пролетта-миг вече отлетял,
съзираш в раклата минали дни,
съзираш там живота цял... ...