Есента е като старост
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.
Събрал си в нея живота си цял -
книги, снимки и стихове разни,
предмети, любов и дреха-парцал -
всичките от смисъл празни...
Съзираш в тях ти свойте младини,
и пролетта-миг вече отлетял,
съзираш в раклата минали дни,
съзираш там живота цял...
Есента е като старост тежка,
все връща те към спомена ти мил
и във паднал лист-съдба човешка -
съдбата своя си открил...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислава Илиева Зашева Все права защищены
