Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
51 105
3 сент. 2006 г., 13:59

Есента е като старост 

  Поэзия
1092 0 5
Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.

Събрал си в нея живота си цял -
книги, снимки и стихове разни,
предмети, любов и дреха-парцал -
всичките от смисъл празни...

Съзираш в тях ти свойте младини,
и пролетта-миг вече отлетял,
съзираш в раклата минали дни,
съзираш там живота цял...

Есента е като старост тежка,
все връща те към спомена ти мил
и във паднал лист-съдба човешка -
съдбата своя си открил...

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За малко съм тук - заинтригува ме заглавието и...не сбърках - ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!
  • Много ми хареса.Интересното е, че колкото повече хората остаряват, толкова по- не им се умира...
  • Старостта носи своята радост!
    Все още не съм навлязла в нея, но по друг начин я усещам.
    За твоите години начинът по който я описваш ми харесва!
    Затова те поздравявам!
    Това, което не познаваме, гадаем за него по следите на познати и близки!
  • Да така е,и добре че ние не сме едногодишни цветя.
    За малко си почиваме,замираме очаквайки пролетта.

    Поздрав и усмивка.
  • Силен стих,но моля те-пооправи го още малко!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??