3.09.2006 г., 13:59

Есента е като старост

1.6K 0 5
Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.

Събрал си в нея живота си цял -
книги, снимки и стихове разни,
предмети, любов и дреха-парцал -
всичките от смисъл празни...

Съзираш в тях ти свойте младини,
и пролетта-миг вече отлетял,
съзираш в раклата минали дни,
съзираш там живота цял...

Есента е като старост тежка,
все връща те към спомена ти мил
и във паднал лист-съдба човешка -
съдбата своя си открил...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За малко съм тук - заинтригува ме заглавието и...не сбърках - ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!
  • Много ми хареса.Интересното е, че колкото повече хората остаряват, толкова по- не им се умира...
  • Старостта носи своята радост!
    Все още не съм навлязла в нея, но по друг начин я усещам.
    За твоите години начинът по който я описваш ми харесва!
    Затова те поздравявам!
    Това, което не познаваме, гадаем за него по следите на познати и близки!
  • Да така е,и добре че ние не сме едногодишни цветя.
    За малко си почиваме,замираме очаквайки пролетта.

    Поздрав и усмивка.
  • Силен стих,но моля те-пооправи го още малко!
    Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...