Есента е виновна за тази целувка -
отронен лист - събудено желание.
Сред листопад - недосънувани милувки
сбъдна се една... и те погалих.
Запалени от циганското лято,
трептящи върху прежаднелите ни устни
копнежите, обагрени във златно
узряха за докосване... и ме целуна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.