21 feb 2018, 3:05

Есента ми намигна... 

  Poesía
517 0 2

Есента ми намигна с око на врабец.

После нежно с листо ме погали.

Дишам синя прохлада и шепот вали 

сред тревите в нозете ми боси.

 

Още близо е лятото, още сладки лъчи

през косите ми пръсти прокарват.

И дъхът на море ме омайва в съня,

а сред клоните люшка се благост.

 

Не препускайте, дни. Остани, светлина.

Да наситя очите си с блясък,

с портокалови залези, с румена тишина

и на слънцето кротката радост

да препълни душата ми, 

да ме топли в студа -

до далечната следваща пролет.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??