Есента ми намигна...
Есента ми намигна с око на врабец.
После нежно с листо ме погали.
Дишам синя прохлада и шепот вали
сред тревите в нозете ми боси.
Още близо е лятото, още сладки лъчи
през косите ми пръсти прокарват.
И дъхът на море ме омайва в съня,
а сред клоните люшка се благост.
Не препускайте, дни. Остани, светлина.
Да наситя очите си с блясък,
с портокалови залези, с румена тишина
и на слънцето кротката радост
да препълни душата ми,
да ме топли в студа -
до далечната следваща пролет.
© Мима Иванова All rights reserved.
