Есента ми намигна...

Feb 21, 2018, 3:05 AM

Poetry

531 0 2

Есента ми намигна с око на врабец.

После нежно с листо ме погали.

Дишам синя прохлада и шепот вали

сред тревите в нозете ми боси.

Още близо е лятото, още сладки лъчи

през косите ми пръсти прокарват.

И дъхът на море ме омайва в съня,

а сред клоните люшка се благост.

Не препускайте, дни. Остани, светлина.

Да наситя очите си с блясък,

с портокалови залези, с румена тишина

и на слънцето кротката радост

да препълни душата ми,

да ме топли в студа -

до далечната следваща пролет.

Please sign in with your account so you can comment and vote.