11 oct 2021, 0:35  

Есента на Дени 

  Poesía » De amor, Del paisaje
410 5 14

По мократа пътека идва вечер

изкъпана, ухаеща на есен.

Отиваме си някъде далече, далече...

Този свят е твърде тесен.

Оглеждаме се – локви тъмносини

погълват спомени, затварят рани.

Дъждът е пъстър в късното ни кино.

Трохички нежност и любов ни хранят.

Художникът платното си прибира,

по пръстите му лепне старо злато.

Две капки втурнали се правят диря,

ела и прегърни ме, стана хладно...

Ела, до рамото ми има място!

И под чадъра с теб са докъм триста

сезона пролетни и зимни, летни...

Любов през есента ли??

Истина е! 😊

 

 

© Todos los derechos reservados

  543  14 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Валя, Доче - благодаря ви за думите... няма студ ако си (малко) млад и много луд, това малко си е много понякога
  • "кой ти гледа студовете. Щом обича, щом е млад..."
    Имаше някога такава песен...
    Аплодисменти и за двете художнички!
  • Благодаря и аз - хубава картина, едва ли с думи може да се предаде всеки цвят, но поне опитах да разкажа за настроението
  • Браво, момичета! Супер сте, и картината и стихчето! 😊😊
  • Страхотна комбинация!🙂🌹
  • "Ела, до рамото ми има място!"❤
  • 😊😊😊
    Дени нарисува много цветна есен.
    Краси по мъдрува, сложи в нея песен!
  • Прекрасни сте и двечките!
  • Чудно се припокрива с картината и усещането от нея
  • Браво и на двете!
  • Ама толкова многоооо ми харесва ❤️❤️❤️❤️
  • Да видях... страхотни сте и двете!
  • Посветен е на Дени, защото нейната картина "Любов през есента" ми го продиктува Благодаря ти, Жени!
  • Краси! Страхотно! И толкова... търся дума, която да не е клише, но стихът ти е красив и много смислен!
Propuestas
: ??:??