7 oct 2012, 12:04

Есента си отива 

  Poesía » Otra
607 0 0

Есента си отива

 

Слушам как есента ми говори

като силна, помъдряла жена.

Отива си след лятото -

натежала, силна, добра.

 

Но оставя след себе си пълни блюда

от реколти богати.

Стои сега малко умислена,

препълнена със спомени.

 

Но продължава да ми говори -

тиха и ласкава,

жълта, красива,

не иска нищо да забрави.

 

Тя, есента, си отива -

богата, натежала.

Но песента ù още се пее,

защото с полята е слята.

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??