Есента си отива
877
0
0
Есента си отива
Слушам как есента ми говори
като силна, помъдряла жена.
Отива си след лятото -
натежала, силна, добра.
Но оставя след себе си пълни блюда
от реколти богати.
Стои сега малко умислена,
препълнена със спомени.
Но продължава да ми говори -
тиха и ласкава,
жълта, красива,
не иска нищо да забрави.
Тя, есента, си отива -
богата, натежала.
Но песента ù още се пее,
защото с полята е слята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
