Есента си отива

Есента си отива

Слушам как есента ми говори

като силна, помъдряла жена.

Отива си след лятото -

натежала, силна, добра.

Но оставя след себе си пълни блюда

от реколти богати.

Стои сега малко умислена,

препълнена със спомени.

Но продължава да ми говори -

тиха и ласкава,

жълта, красива,

не иска нищо да забрави.

Тя, есента, си отива -

богата, натежала.

Но песента ù още се пее,

защото с полята е слята.