Живеят в мене четири сезона,
но само в третия ме разпозна,
когато плача със очи дълбоки
до дъното на своята самота.
Навътре във душата е стаена
причината за моя тъжен свят,
не знаеш ти,но аз съм раздробена,
а сълзите - потекъл водопад.
И не че искам в теб да се загнездя,
да знаеш,че съм тлееща звезда,
една мечта умира без да свети
така във мен роди се есента!
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados