22.02.2018 г., 11:54

Есента в мен

653 5 10

Живеят в мене четири сезона,
но само в третия ме разпозна,
когато плача със очи дълбоки
до дъното на своята самота.

 

Навътре във душата е стаена
причината за моя тъжен свят,
не знаеш ти,но аз съм раздробена,
а сълзите - потекъл водопад.

 

И не че искам в теб да се загнездя,
да знаеш,че съм тлееща звезда,
една мечта умира без да свети
така във мен роди се есента!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Влади! Блестящо описа трите сезона! Поздрави!
  • Така е! Животът е прекрасен!
  • Сезоните се сменят, ще дойде и дру сезон по-красив. Харесах!
  • О,не,Вики!Тъгата остави за хора ,които вървят към края си,а ти си още....в пролетта!Пред теб е животът,имаш време да осъществиш много мечти! Всеки човек преживява всички сезони,които се въртят както в природата и се чувства различно,но не трябва да унива от трудните моменти,а да гледа с надежда и....само напред!!
  • Благодаря ти, Пепи за хубавите отзиви! Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...