Живеят в мене четири сезона,
но само в третия ме разпозна,
когато плача със очи дълбоки
до дъното на своята самота.
Навътре във душата е стаена
причината за моя тъжен свят,
не знаеш ти,но аз съм раздробена,
а сълзите - потекъл водопад.
И не че искам в теб да се загнездя,
да знаеш,че съм тлееща звезда,
една мечта умира без да свети
така във мен роди се есента!
© Виктория Тасева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
