30 oct 2011, 17:59

Eскиз...

Poesía » Otra

2.1K 0 56

                  сплетени
                  в кротка молитва
                  край реката върбите
                  за огъня тих
                  на звездите
                  в олтара на мрака
                  се молят...

                  а речният вятър
                  скрит в тихите стъпки

на Бога
гальовно косите им

                  милва
                  и с нежност
                  душите им стопля...

http://www.youtube.com/watch?v=VuH2uJA7Srw

Музика > ERNESTO CORTAZAR

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

и аз благодаря, че ви има...
за да се връщам тук отново и отново..
Бъдете здрави..

2012-01-08T23:52:07+02:00
ниана (Нина Сименова)

Благодаря на Господ,че те има.
И че си тук сред нас.
Като ранимо цвете в ледената зима.
И като лъч от светлина.

Която ни показва пътя
към вярата, надеждата и любовта.
Като кокиче в снежната пъртина.
Като предчувствие за пролетта.

Напук на цялото безверие,
което е обсебило света...
Духът е победил материята
в стихът ти с обич, нежност, доброта...

Прекрасна е поезията ти, Маги!
Много здраве, обич и вдъхновение
и през Новата година!

2012-01-04T20:43:16+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Топличко

2011-12-08T13:43:10+02:00
Ена (Елена Гоцева)

"Винаги се чувствам като в храм..."

сплетени
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите
в олтара на мрака
се молят...

а речният вятър
скрит в тихите стъпки
на Бога
гальовно косите им
милва
и с нежност
душите им стопля...

!!!*
Има ли нужда от повече думи...

2011-12-07T14:08:18+02:00
swestan (Светла Стоименова)

Красиво рисуваш!
Поздрав!

2011-11-29T11:23:03+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0