30 окт. 2011 г., 17:59

Eскиз...

2.2K 0 56

 

 

 

                  сплетени
                  в кротка молитва
                  край реката върбите
                  за огъня тих
                  на звездите
                  в олтара на мрака
                  се молят...

                  а речният вятър
                  скрит в тихите стъпки

                  на Бога
                  гальовно косите им

                  милва
                  и с нежност 
                  душите им стопля...

 

 

         

         http://www.youtube.com/watch?v=VuH2uJA7Srw

   

 

                Музика > ERNESTO CORTAZAR

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и аз благодаря, че ви има...
    за да се връщам тук отново и отново..
    Бъдете здрави..
  • Благодаря на Господ,че те има.
    И че си тук сред нас.
    Като ранимо цвете в ледената зима.
    И като лъч от светлина.

    Която ни показва пътя
    към вярата, надеждата и любовта.
    Като кокиче в снежната пъртина.
    Като предчувствие за пролетта.


    Напук на цялото безверие,
    което е обсебило света...
    Духът е победил материята
    в стихът ти с обич, нежност, доброта...


    Прекрасна е поезията ти, Маги!
    Много здраве, обич и вдъхновение
    и през Новата година!

  • Топличко
  • "Винаги се чувствам като в храм..."

    сплетени
    в кротка молитва
    край реката върбите
    за огъня тих
    на звездите
    в олтара на мрака
    се молят...

    а речният вятър
    скрит в тихите стъпки
    на Бога
    гальовно косите им
    милва
    и с нежност
    душите им стопля...

    !!!*
    Има ли нужда от повече думи...

  • Красиво рисуваш!
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...