30.10.2011 г., 17:59

Eскиз...

2.1K 0 56

 

 

 

                  сплетени
                  в кротка молитва
                  край реката върбите
                  за огъня тих
                  на звездите
                  в олтара на мрака
                  се молят...

                  а речният вятър
                  скрит в тихите стъпки

                  на Бога
                  гальовно косите им

                  милва
                  и с нежност 
                  душите им стопля...

 

 

         

         http://www.youtube.com/watch?v=VuH2uJA7Srw

   

 

                Музика > ERNESTO CORTAZAR

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и аз благодаря, че ви има...
    за да се връщам тук отново и отново..
    Бъдете здрави..
  • Благодаря на Господ,че те има.
    И че си тук сред нас.
    Като ранимо цвете в ледената зима.
    И като лъч от светлина.

    Която ни показва пътя
    към вярата, надеждата и любовта.
    Като кокиче в снежната пъртина.
    Като предчувствие за пролетта.


    Напук на цялото безверие,
    което е обсебило света...
    Духът е победил материята
    в стихът ти с обич, нежност, доброта...


    Прекрасна е поезията ти, Маги!
    Много здраве, обич и вдъхновение
    и през Новата година!

  • Топличко
  • "Винаги се чувствам като в храм..."

    сплетени
    в кротка молитва
    край реката върбите
    за огъня тих
    на звездите
    в олтара на мрака
    се молят...

    а речният вятър
    скрит в тихите стъпки
    на Бога
    гальовно косите им
    милва
    и с нежност
    душите им стопля...

    !!!*
    Има ли нужда от повече думи...

  • Красиво рисуваш!
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...