2 may 2009, 20:54

Ескизи

  Poesía
1.6K 0 27

Днес светът е различен - изглежда по-хубав такъв!

Вироглав и усмихнат. И някак дори симпатичен.

Заприлича ми даже на пъпна живителна връв.

Топло синьо парченце в очите на старо момиче.

 

И за миг оживя. Непокорен и празничен вятър.

Кръшен възел на кръста ми - пламък в разцъфнало цвете.

И сега се завръщаше в мен като циганско лято.

В мил ескиз се превърна небето. И мигом потече.

 

А до вчера той беше отрязък, на който прилича

всяка улична локва, захлупена с тонове кал.

Днес светът има цвят на поникнали свежи иглики.

Моят свят... И небето е празник, напук оцелял.

 

Той си беше такъв и преди. Точно толкова шарен.

Точно толкова ниско над мен, че сърцето да спре.

И високо. Достатъчно бе да прилича на рая.

Но тогава за мен беше ням. Като глухо дайре.

 

И разбрах днес едва, че светът ми не е по-различен.

Той е бил вироглав и преди. И видях го такъв.

Моят свят е ескизи от младост и дъх на иглики.

Златни пафти на кръста, по-живи от пъпната връв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...