Ескизи
Днес светът е различен - изглежда по-хубав такъв!
Вироглав и усмихнат. И някак дори симпатичен.
Заприлича ми даже на пъпна живителна връв.
Топло синьо парченце в очите на старо момиче.
И за миг оживя. Непокорен и празничен вятър.
Кръшен възел на кръста ми - пламък в разцъфнало цвете.
И сега се завръщаше в мен като циганско лято.
В мил ескиз се превърна небето. И мигом потече.
А до вчера той беше отрязък, на който прилича
всяка улична локва, захлупена с тонове кал.
Днес светът има цвят на поникнали свежи иглики.
Моят свят... И небето е празник, напук оцелял.
Той си беше такъв и преди. Точно толкова шарен.
Точно толкова ниско над мен, че сърцето да спре.
И високо. Достатъчно бе да прилича на рая.
Но тогава за мен беше ням. Като глухо дайре.
И разбрах днес едва, че светът ми не е по-различен.
Той е бил вироглав и преди. И видях го такъв.
Моят свят е ескизи от младост и дъх на иглики.
Златни пафти на кръста, по-живи от пъпната връв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
