2 мая 2009 г., 20:54

Ескизи 

  Поэзия
1446 0 27

Днес светът е различен - изглежда по-хубав такъв!

Вироглав и усмихнат. И някак дори симпатичен.

Заприлича ми даже на пъпна живителна връв.

Топло синьо парченце в очите на старо момиче.

 

И за миг оживя. Непокорен и празничен вятър.

Кръшен възел на кръста ми - пламък в разцъфнало цвете.

И сега се завръщаше в мен като циганско лято.

В мил ескиз се превърна небето. И мигом потече.

 

А до вчера той беше отрязък, на който прилича

всяка улична локва, захлупена с тонове кал.

Днес светът има цвят на поникнали свежи иглики.

Моят свят... И небето е празник, напук оцелял.

 

Той си беше такъв и преди. Точно толкова шарен.

Точно толкова ниско над мен, че сърцето да спре.

И високо. Достатъчно бе да прилича на рая.

Но тогава за мен беше ням. Като глухо дайре.

 

И разбрах днес едва, че светът ми не е по-различен.

Той е бил вироглав и преди. И видях го такъв.

Моят свят е ескизи от младост и дъх на иглики.

Златни пафти на кръста, по-живи от пъпната връв.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??